Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Нефелните Кацаров и Петков могат да провалят Радев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цяло лято Стойчо Кацаров и останалите министри спаха по темата с Ковид епидемията. Дори и спящите през зимата мечки можеха да им завидят на спокойствието. Явно малкият брой хора, заболели от Ковид през лятото, така беше успокоил кабинета, че той не смяташе да предприема нищо по въпроса. Това, че повечето обикновени граждани също се бяха успокоили, съвсем не означава, че и властта трябва да се държи по същия начин. На обикновените граждани им е простено. Те нямат възможността да следят как се развива болестта в световен мащаб и да мислят превантивно. Пък и си имат достатъчно други грижи.
Докато основната грижа на властта е да представи и, най-важното, да популяризира планове за действие в зависимост от различните ситуации. Още в началото на септември управляващите трябваше да кажат така: „Хора, положението с Ковида става все по-лошо. Имаме два варианта – или ще трябва да затворим държавата, или да въведем зелени сертификати. Ако искате да избегнем това, ваксинирайте се. Сега. Не другия месец.“
Управляващите обаче, вместо да направят това, продължаваха със сладкия сън. Сигурно са се надявали, че епидемията просто така ще си премине и на тях няма да им се наложи да правят нищо, че няма да им се наложи да прилагат непопулярни мерки. Само че, когато оставиш опасността да си отмине „просто ей така“, тя ти се стоварва директно върху главата. Точно това се случи и сега. Ковидът халоса кабинета със страшна сила. Бързо увеличаващият се брой на заболелите го изкара от мечешката дрямка и го принуди да вземе мерки. И както обикновено се случва, когато трябва да предприемаш действия в полуспящо състояние, мерките бяха въведени по възможно най-идиотския начин.
Първо, при 20% ваксинирани беше даден само един ден, за да си изкарат гражданите „зелен сертификат“. Никъде не се прави така. Винаги се дава доста по-дълъг толеранс от време, за да могат хората, институциите, бизнесът да се подготвят. Второ, побъркаха родителите. До 17:00 часа в сряда не беше ясно дали в четвъртък децата им ще ходят на училище, или ще са обучават онлайн. Цял ден чакали данните от РЗИ за брой заболели на двуседмична база.
Извинете, ама тези данни с товарния влак от Бургас ли пристигат? Би трябвало с едно натискане на бутона на клавиатурата да са ясни. И накрая въпреки препоръката на РЗИ-София поне децата от първи до четвърти клас да ходят на училище събудилият се внезапно Кацаров разпореди тъкмо обратното – всички онлайн! И така хвърли в паника огромен брой родители в милионната столица. Освен всичко това се оказа, че Стойчо не държи на собствената си дума. Досега той непрекъснато повтаряше, че ако се наложи какъвто и да било локдаун, училищата последни ще затворят. А какво се оказа на практика? Молове, кръчми, кафенета, барове и всички останали места, предполагащи струпване на хора, си работят безпроблемно.
Единствено училищата бяха затворени. Защо ли? Ами защото е най-лесно да предприемеш тази мярка. Ресторантьорите веднага ще излязат на протест, ако им затвориш бизнеса, а децата няма да го направят. Затова по-добре да навредим на децата, отколкото на ресторантьорите. Ето така вероятно са разсъждавали управляващите. Само че Стойчо и останалите Стойчовци не си дават сметка, че родителите на децата гласуват. И много от тях с вота си ще накажат дрямалата цяло лято власт.
И, трето, най-важното, крайно време е президентът Радев да признае, че сбърка с назначаването на Стойчо Кацаров за министър на здравеопазването. Изглежда, единствената причина този човек да стане министър беше открито изразяваната му неприязън към назначените от ГЕРБ началници в здравеопазването. Наистина няма никаква логика в разгара на епидемията да назначиш за здравен министър човек, който е виден антиваксър. Как точно един такъв човек ще провежда кампания в подкрепа на ваксините? Разбира се, че няма да я провежда. Просто ще отбива номера. А после разни „извисени и много интелигентни“ интелектуалци ругаят народа, щото бил прост и не се ваксинирал. Ама как, скъпи интелектуалци, искате този народ да се ваксинира, когато от най-високите властнически позиции му намигат и му внушават, че както с ваксина, така и без нея, „все тая“.
Назначаването на Стойчо Кацаров за министър, както и настоящата твърда подкрепа за него, е голяма грешка на Румен Радев. Настоящите призиви към здравния министър да „помисли за връщане на децата в училище“ не вършат особена работа. Президентът трябваше да отправи такъв призив към своя министър, ПРЕДИ той да е направил поредната глупост, а не СЛЕД като вече я е извършил. А става дума наистина за огромна глупост. Толкова голяма, че може сериозно да попречи на Радев по пътя към спечелването на втори президентски мандат. Едва сега щели да мислят за мерки, щели да въвеждат тестове, благодарение на които поне децата от първи до четвърти клас да ходят на училище. Само дето това трябваше да го измислите, ПРЕДИ да затваряте всички вкъщи. А не СЛЕД това.
Втората грешка на президента Радев, свързана с кадрови решения, се нарича Кирил Петков. Вярно е, че Радев няма как лично да проверява верността на декларациите, подавани от кандидат-министрите. Но би могъл за реагира по-адекватно, когато стане ясно, че някой министър е излъгал във въпросната декларация. А пък който е посъветвал Румен Радев да напише онова писмо до Конституционния съд, в което на практика оправдава лъготенето на Петков, му е направил много лоша услуга. Не може президентът да поучава КС кои дела има право да гледа и кои не. Всъщност може, ама е проява на тотално неразбиране на базисни демократични правила.
Нищо общо няма с демокрацията и опитът на властта да се хареса на едно антиваксърско мнозинство. Това не е съобразяване с „волята на суверена“, а е желание да угодиш на някакви моментни обществени настроения, надявайки се, че така ще спечелиш повече гласове на изборите. Истинските политически лидери не правят така. Те не се влачат след хората. Те ги водят. Успяват да ги убедят в тезите си. Много е лесно да използваш страховете на хората, за да спечелиш някаква краткосрочна политическа победа. Много по-трудно е да убеждаваш. Но пък големите политици се различават от мимолетните именно по това – съумяват да убедят съгражданите си, че има много по-важни неща от моментните страхове.
